Братя и сестри,

Все още са в сърцата ни радостта, словата и добрите чувства, с които посрещнахме Деня на Стара Загора. В духа  на този светъл празник на прекрасния ни град, имам честта и привилегията да открия настоящата Национална научна конференция, посветена на 155 години от учредяването на Старозагорска епархия, 130 години от избора на митрополит Методий Старозагорски и 100 години от рождението на Старозагорския митрополит Панкратий. Годишнини, които са втъкани в пъстрата история на обичната ни епархия. Паметта за тях, които с труда, надеждите  и обичта си към вяра и  род са градили делника на Старозагорска епархия , ни събират днес на този важен форум.

Светите отци са ни оставили послания, в които се изтъква, че животът ни е поредица от начала. Божият промисъл, Божието всемогъщество, в чиято власт са обстоятелства и събития ги дарува, за да можем със свободната си воля да ги надграждаме с молитва, труд и разсъдливост. Такова начало е решението взето на Църковно-народния събор от 1871 година в Цариград за създаване на отделна Старозагорска епархия.

Нашите деди с дръзновени души посяват кълн, чиито корени се оказват по-силни от ветровете на човешките страсти и сушата в сърцата на недоброжелатели. С Екзархийския устав от 1895 година този кълн израства. А неговият буен растеж тръгва на 14 юли 1896 година, когато за първи каноничен архиерей на Старозагорска епархия е избран Велички епископ Методий с името митрополит Методий Старозагорски.

Повече от век след този избор с гордост и респект говорим за стореното от него в Старозагорска епархия  и не само. Той е възрожденец, духовник, сърцат просветен деец, духовен будител и строител на съвременна България. В голямото му сърце, приело монашество през 1873 година, гори любовта му към Бога, но и огънят на обичта към  Родината. Младият духовник неуморно работи за каузата на българското национално освобождение, възвестява в чужбина истината за ужасите от потушаването на Априлското въстание  през 1876 година, в помощ е на руския щаб по време на войната 1877-78 години, полага усилия за националното единство и колко още.

Милостив е погледът на Всеблагия Бог към Старозагорска епархия, защото и изпраща строители и духовници, които са Негови, Христови. Те участват с душите си в това свято дело, дават кръв и приемат дух, както ни учат древните пустинни отци , за да го поднесат на пасомите си.

Това беше веруюто и на моя духовен отец блаженопочиналия Старозагорски митрополит Панкратий. С много признателност и обич честваме сега сто години  от рождението му.

Трудно ми е да говоря за него без вълнение, защото той беше и си остава един забележителен архиерей от най-новата ни църковна история. В душата му си бяха дали среща искрената вяра, невероятно богатата  душевност, готовността да подаде ръка на всеки. Бог допусна по- голяма част от служението му да бъде в години на тоталитарен режим, с ежедневна войнстваща атеистична пропаганда и неглижиране на всичко църковно. Но дори и в такова време, благодарение на своите интелектуални дарби и манталитет, чистосърдечните и братски обноски, той спечели много сърца за Църквата. Това трудолюбиво благочестие продължи до последния му дъх.

За тези факти и за още много събития  и личности от богатата история на Старозагорска епархия ще може да чуем от  предстоящите  доклади в конференцията. Те ще бъдат представени от  учени от Българската академия на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Св. Паисий Хилендарски“ , Великотърновския университет „ Св.св. Кирил и Методий“,  Тракийския университет- Стара Загора, Регионалния исторически музей – Стара Загора и Държавен архив Стара Загора. За наша радост тук са едни от най- изтъкнатите богослови, историци и изследователи, чиито интереси са насочени към живота на Българската православна църква. Благодарим им от сърце , благодарим, че се отзоваха на смирената ни покана.

Откривайки Националната научна конференция, моля Всеподателя Бога да благослови тези, които я подготвиха, участниците в нея и всички,  които с присъствието си спомагате да не забравяме историята, вярата и родолюбието си.

На добър час!