ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕСТВА,

ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

ДОСТОЧТИМИ ОТЦИ,

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

 

В светлина на празничните дни, когато честваме 155 години от учредяването на Старозагорска епархия, 130 години от избора на митрополит Методий Старозагорски и 100 години от рождението на Старозагорския митрополит Панкратий откриваме как срещите и единението ни в тях носи духовни утехи и привлича Божията благодат. За пореден път откриваме правдата в така познатите ни думи на псалмопевеца „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!“ /Пс. 132:1/.

Вчера на  Националната научна конференция имахме възможността да чуем и да се запознаем с нови факти и събития, втъкани в пъстрата история на Старозагорска епархия. Началото и е родено във възрожденските сърца на предците ни през 1871 година на Църковно-народния събор в Цариград. Те, с чистотата на родолюбивите си намерения, подкрепят Божия промисъл, да има нова родна епархия с престолен град Стара Загора. Това решение на Църковно-народния събор се приема с възторг, радост и утеха от вярващите хора в града ни. Тези чувства са им нужни, за да укрепят душите им, в последвалите само няколко години след това мъчения, избивания и опожаряване на Стара Загора.

Не са много селищата, които след такъв погром и разорение намират сила да се изправят в пепелищата, за да строят нови делници. Старозагорци го правят. Божията благодат, измолена от хилядите български мъченици, проляли кръвта си за вяра и род тук, в Старозагорското поле, възражда новия стар град.

На 5 октомври 1879 година е положен основният камък на неговото възстановяване, затова е и Денят на Стара Загора. Неслучайно сега гражданските и духовните празници са съвместни, църква и народ сме заедно, както тогава. Сложеното начало на Старозагорска епархия носи своята духовна енергия и крепи зидовете в сърцата на първите строители, а и тези, видимите, които изместват пепелищата по улиците на Стара Загора.

Бог е любов /ср.1 Йоан 4:8/ и не забравя да изпрати духовните зидари на новата епархия. На 14 юли 1896 година за митрополит е избран дядо Методий. Архипастирската му дейност разкрива вярата и силата на волята му. Преминавайки през много препятствия, търпящ укори, клевети и обиди, митрополитът върви по своя път. Живее с болките и вълненията на своето паство, служи, проповядва, издава брошури, с които се противопоставя на безбожието и материалистическата философия и заедно с това разорава каменистите баири над Стара Загора, за да се роди Аязмото. Много неща са казани за първия архиерей на Старозагорска епархия и тепърва ще се пишат, но той винаги остава извън всяка рамка и опити за описание. Мисля си, че най му приляга характеристиката на проф. Михаил Арнаудов, който го описва кратко „Митрополит Методий е неукротим патриот“. В душата му кипи енергията на младото момче Тоде, тръгнало от Прилеп, за да проправи път на българщината, за да остави след себе си знаци на изстрадана обич. „Я го правя за народа“ често казва той с неповторимото си прилепско наречие и това говори много. Благодаря на Бога и на вас, че сме тук, за да се помни този архиерей и българин.

В свещените думи на св. Библия чуваме посланието, изпратено ни от преди хиляди години „Род прехожда и род дохожда, а земята пребъдва до века“ / Екл.1:4/. Родът, ние хората прехождаме, за да оставим делата си. Дела, които трябва да бъдат в синхрон с Божиите заповеди, за да пребъдва любовта Му над земята.

Такова верую изповядваше и моят духовен старец блаженопочиналия Старозагорски митрополит Панкратий. Благодаря на Бога за утехата и привилегията да имам такъв духовен ръководител. Немалко години минаха от първите ни срещи, разговори, насърченията и молитвената му подкрепа. Хората го познаваха като изключително деен архиерей, който  подобно на дядо Методий, не знаеше отдих, но само ограничен кръг от близките му знаеха какъв молитвеник беше. Нощите му бяха време основно за молитвено общение с Бога и малка част за сън.

Нощта преди моето монашеско пострижение на 1 септември 1996 г. в Рилския ставропигиален манастир, той отдаде само на молитва. Вярвам, че така огнено  се е молил за мен, последното му духовно чедо, и в дните, когато Бог ме призова да приема катедрата на  Старозагорската епархия, преди десет години.

Духовната му обич беше наистина пословична. Затова, толкова години с Божията подкрепа, той успешно ръководеше епархията, а клир и паство го ценяха и уважаваха заради качествата, с които Господ го беше обдарил, особено благостта и дълготърпението му.

Честваме век от рождението му, но не мога да почувствам големината на тези години, обичта ми към моя Авва ги е свила, няма ги. Той е притежание на душите ни, не само на моята, но и тези, които знаеха, по-скоро виждаха как духовното му кръстоносене, което минава през тежки препятствия, ежедневни спънки от страна на атеистичния режим, неразбиране от далечни, а често и от близки, го бяха научили постоянно да вижда Божията чувствителност и да я прегръща като своя. Неговата духовна опитност му даваше сили да бъде добронамерен към всеки, с който живота го среща, да Вярва в него и да му дари Топлина, на която съвремието ни е все по бедно.

Паметта е смирение. Затова и апостол Павел учи „ Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техният живот, подражавайте  на вярата им“ / Евр.13:7/.

Благодаря ви, че днес всички заедно, според силите си, изпълняваме тази заръка. Благодаря за неизменната подкрепа, която имам от вас, моите епархиоти. Благодаря на представителите на държавната власт, на всички, които с труда и добротата си подкрепят инициативите на епархийската ни църква.

Всесърдечно благодаря за съслужението и духовната подкрепа на събратята митрополити от Св. Синод на Българската православна църква. Изключителна признателност и благодарност отправям и към Негово Светейшество Българския патриарх Даниил за отеческата му грижа и  съпричастността към празника  на Старозагорска епархия и престолния град.

Сам Бог ни казва, че без Него не можем да вършим нищо / Йоан 15:5/. Затова, нека и занапред да пребъдваме в обща молитва към Всеподателя. С едно сърце и една душа /ср.Деян.4:32/ да се трудим в благодатното духовно строителство на родната ни Църка.

По молитвите на Пресвета Богородица и всички светии, Господ Бог да ни милва и спасява, нас и прекрасната ни Родина- Майка България! На многая и благая лета!

 

+ Старозагорски митрополит д-р Киприан

Слово, произнесено на 07 октомври 2026 година в храм „Св. Въведение Богородично“ – гр. Стара Загора