Уважаеми г-н Банов-министър на културата,
Уважаема г-жо Нейнски- посланик на Р.България в Р.Турция, Уважаеми г-н Вълчев-генерален консул на Р.България в гр.Одрин, Уважаеми г-н Велинов- директор на дирекция „Верозповедания“-МС, Уважаеми г-н Екрем Джаналп- областен управител, Уважаеми г-н Реджеп Гюркан-кмет на гр.Одрин
Уважаеми г-н Красимир Премянов- председател на Тракийските дружества в България,
Скъпи братя и сестри в Христа,
Историците казват, че от миналото трябва да се вземе само огънят. И това не е случайно. Пламъците му са запалени от събитията и искрят с релефността на станалото, такова, каквото е. Този огън не може да бъде угасен , защото той е истински, а истината никой не може да победи.
Свети Паисий Хилендарски, този титан на духа и родолюбието, ни завещава да не забравяме станалото, а да го помним, да го носим в сърцето и душата си. Той ни увещава : „Нужно и полезно е да познавате деянието на вашите бащи, както и всички други племена и народи знаят за своя собствен род и език…“ /История славянобългарска/
Днес, когато честваме 150 години от построяването на храм „Св.св. Константин и Елена“, вие, събрани тук заедно, изпълнявате завета на този светец, покровител и страдалец за добруването на народа ни.
Преди век и половина , на 3 март 1869 година, започва строежът на този прекрасен храм. Няколко години преди това наши майки и бащи, събирайки грош по грош, купуват терена , за да го има храма Божий.
Във време, когато оскъдицата е била ежедневиe, дедите ни са оценили най-важното за топлината на родното ни сърце – вярата във Всеподателя Бога и са съградили храм, който е видимо свидетелство за красотата на православната архитектура. Смесената каменно-тухлена зидария,дървените тавани и интериорните орнаменти, изработени от дървена пластика, носят топлината на българското огнище, на скръбта и кръстоносенето на родната ни душа, на трепетите и въжделения ни за радост и свободен полет.
Всеки български православен храм е частица от духа и историята ни, жива клетка на Божията благодат, даряваща виталност и пулс на духовните ни дирения и молитвени стремления. Този труд на вътрешна и усилна молитва към Пресветата Троица, винаги е бил в основата на делата на нашите предци. Затова не трябва да ни учудва факта, че в тези години на лишения, скръб и нищета, дедите ни издигат храма, посветен на Св. Константин и св. Елена, само за шест месеца и той е завършен в същата година, в която е започнат, на 25 септември.
Дали е случайно че носи името на царствените покровители? Определено не! Свети Константин и света Елена издигат из пепелта православният кръст, за да види цял свят, че силата, стаена в него от страданията на Спасителя, няма равна на себе си.
Това е силата на търпението, с което народът ни поколение след поколение, върви с достойнство по своя трънлив път. Там и мощта на надеждата, с която българското сърце се е изправяло след всяка стрела, отправена в него. Там е и любовта, дарена им от Бога , с която предците ни създават поредния нов ден на Майка България, понякога мрачен, но никога сив.
Днес е ден за радост. Празник, който носи отрада. Ние очаквахме да го споделим с избрания и ръкоположен за Пастиреначалник на светата Митрополия на Адрианопол- Преосвещения Адрианополски митрополит г-н Амфилохий и с благословението Негово Всесветейшество, архиепископа на Константинопол-Новия Рим и Вселенски патриарх г-н Вартоломей, към когото се обърна и Негово Светейшество Българския Патриарх г-н Неофит по решение на светия синод на БПЦ-БП, с просба на празника да бъде отслужена от мое смирение св.Божествена литургия и братска покана да бъдем заедно на значимата годишнина, но по неизвестни за нас причини, ние не получихме такова благословение от Преосвещения митрополит на Адрианопопол г-н Амфилохий, което доведе до умъчняване на нашето сърце, което винаги е питаело добронамереност и доброотзивчивост към Църквата –Майка, надявайки се тази ситуация да не наруши братската хармония в църковно-дипломатическите ни отношения.
Ние винаги сме уважавали Църквата-Майка и вярваме в мъдростта на нейните предстоятели. Също така осъзнаваме, че като братя в Христа, Който е любов / 1 Йоан.4:8,16/, сме призвани за диалог и той не може да бъде друг, освен добронамерен. Вярваме, че Всемилостивият Бог ще даде време на всички ни, да осъзнаем стойността на тази истина.
Затова и днес изпращам своя благослов на всички православни християни дошли от близко и далеч да почетат празника на българската църква „ Св.св. Константин и Елена“- гр.Одрин.
Днес ние дадена от Всемилостивия Бог възможност да почетем стореното от нашите майки и бащи. Нека да не забравяме, че най – същественото е не само да се докоснем до делото им, но и да направим крачка към вярата, надеждата и любовта им. Дългът ни е всички тези духовни ценности да пренесем през нашето време и да го дарим на наследието ни.
Не можем да не изкажем огромна благодарност на премиера на Р.България г-н Бойко Борисов, на дирекция „Вероизповедния „-МС и г-н Емил Велинов директор на същата дирекция, за реставрацията и консервацията на този велелепен храм и въобще за съхранението на изконната ни православна вяра и запазване на българските традиции извън Отечеството ни.
Огромна благодарност и на г-н Васил Вълчев- генерален консул на Р.България в Одрин и на неговия екип за неумоверните трудове, които извършват в дипломатическите отношения с властите в гр.Одрин, за запазване културното и историческо наследство на Р.България в гр.Одрин, съхранението и опазването на двата исторически храма в гр. Одрин и те да бъдат действащи и посещавани от множество народ, за прекрасните взаимоотношения и приятелски полезни начинания със Старозагорска митрополия и с нейния митрополит и целия му екип.
Архипастирска благодарност изказвам и на отец Александър Чакарък, за всекидневните молитви, които той отправя към Всеподателя Бога за мир и благоденствие на всички пребиваващи православни християни в гр. Одрин, затова, че той остана българин, и не предаде своето българско самосъзнание,независимо от различните фактори които се мъчеха да му въздействат, и той продължи да носи любовта и милостта към нашето Отечество полагайки огромни грижи заедно с неговото семейство за запазване красотата на храмовете ни.
И не на последно място благодарим на г-н Васил Лязе, който с много енергия и пламенност се грижи за имотите на Българския вакъф и е пряката ни връзка с Вселенската Патриаршия.
Да бъдем будители на доброто. По техният пример да не се отклоняваме от обичта към Бога и братята си, независимо от изпитанията и несгодите. Да им подражаваме в будната съвест и възвисения дух. Да почувстваме омаята от тази изстрадана болка, която носи родолюбието и мечтата Майка България да пребъде. Дължим го на тях, на себе си, но и на сърцата,които ще затуптят след нас – тези на децата ни.
Бог да благослови вас, всички страдащи и вярващи души. Да ни дава път, сили и духовна енергия да бъдем носители на истината и на Този, който казва: „ Аз Съм пътят, истината и животът“ /Йоaн.14:6/. АМИН!