На 06 август – Преображение Господне, Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан оглави св. Божествена Златоустова литургия в храм „Св. Богородица“, гр. Нова Загора. Традицията за служба в града е останала от времето на дядо Панкратий, който всяка година на този ден провеждал епархийската си конференция. По време на литургията, владиката ръкоположи в свещенически чин дякон Божил Спасов, който ще служи в Чирпанска духовна околия, а също и подстрига за иподякон Божия раб Александър, който ще помага на свещенослужителите от Новозагорска духовна околия. Архиереят им благопожела крепко здраве, дълголетие и достойно служение в лоното на православната ни Църква.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит отправи традиционното си обръщение към миряните за празника, в което се казва, че „Христовото Преображение, което заедно с цялата Църква тържествено прославяме днес, е не само ярко свидетелство за Христовото богочовечество, но и призив към всекиго от нас за нашето лично преображение, тъй като ние, възродените за нов живот в светото Кръщение, сме призвани да бъдем участници в тайнството на богочовечеството. Преобразявайки себе си в богообщението и в живота по Бога, всеки според своите сили и своята ревност, ние преобразяваме и цялата действителност около нас. „Придобий мирен дух и хиляди около тебе ще се спасят“ – в основата на това прочуто наставление на светия преподобен Серафим Саровски лежи именно истината за огромната сила на личното преображение, защото какво друго може да представлява придобиването на мирен дух, освен преобразяване на стария човек вътре в нас? Вървейки по този благословен, благодатен път на нашето лично преображение, ние винаги имаме пред себе си образа на преобразилия се в Своя истински богочовешки лик Господ и Спасител наш Иисус Христос, в Когото се и утвърждаваме.“ Целия текст може да прочетете на: https://bg-patriarshia.bg/news/370804

За празника:
Установен още в първите векове на християнството, Преображение Господне ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков.
Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.
Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт.
Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!“ (Матей 17:5) Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: „Станете, не бойте се!“ (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.
Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да ги укрепи във вярата.