+ Старозагорский Киприан

Уважаеми градоначалник на община Казанлък, уважаеми г-н председател на общинския съвет Казанлък, обични в Господа братя и сестри, гости на това свято място за всички нас,

Благодарственият молебен, който днес със страх Божий и духовно умиление възнесохме, е жив израз на осъзнатата и благоговейна признателност на нашите сърца към Всеподателя Бога – Източника на всяко благо и Дарителя на живота. Той е молитвен отклик на Неговата неизречима милост да ни удостои с този свят и паметен ден, роден 148 години, ден благословен и неизличимо вписан в историческата и духовната памет на православния ни народ.

Тази благодарност днес се изповядва с особена сила именно тук – в сърцето на храм-паметника „Рождество Христово“, Шипченската света обител – място осветено от кръвта на мъченици и от сълзите на молитва. Това е сърце, събудено от подвига на хиляди руски воини и български опълченци, което и до днес тупти като явен и непреходен знак за силата на братската любов, засвидетелствана чрез саможертва.

Пътищата на Руско-турската освободителна война са белязани от безброй лични Голготи – извървени с търпение, вяра и достойнство. По тях мъжете на подвига понесоха върху плещите си кръста на страданието, за да въздигнат свободата на нашия народ – народ многострадален, но неоставен от Божия промисъл. В тяхното доброволно умиране за другия се откри тайната на възкресението на България.

Храмът „Рождество Христово“ – Шипченският манастир – е памет и дух. Памет за величавото мъченичество на нашите православни деди и майки, пренесли в сърцата си вярата през вековете на робство; и дух – защото пази спомена за себеотрицанието на обикновените руски воини и български опълченци, влезли съзнателно в това мъченичество.

Нека не забравяме, че светинята, която днес ни приютява под своя благодатен покров, носи жива душа – душа, изтъкана от благодарност и молитвена памет. В нейната костница за вечни времена почиват честните кости на многобройни руски и български воини, положили живота си за свободата на Отечеството ни. Върху мраморните плочи са изписани имената на онези, които останаха завинаги в лоното на българската земя. В тези свещени надписи се открива тиха духовна пъртина, достъпна единствено за сърца, изпълнени с признателност. По нея се възвисява погледът на душата към надземната перспектива на вечността, където благодарността се превръща в молитва.

В светлината на днешния празник е редно отново и отново да размислим за делото на нашите деди и предци – извършено не с шум и показност, а с жертвена тишина, с вяра в Божията помощ, със смирение и жива надежда. Това са добродетели, израсли от дълбините на християнската нравственост. Неслучайно граф Николай Игнатиев, запитан защо България трябва да бъде освободена, отговаря: „Защото сме длъжни да върнем дълга към родината на Кирил и Методий.“ Думи, които като изповед разкриват онова, което е горяло в сърцата на руските воини, сражавали се за свободата на Майка България. Вечна и благодарна памет за тяхното себеотрицание.

Днес с благоговейна признателност си спомняме и всички, които с труд и вдъхновение участваха в изграждането на този свят храм-паметник – начело с благочестивата Олга Скобелева, дала начало на това свято дело. Поклон и пред строителите, зографите, художниците и майсторите, принесли таланта си в служение на благолепието Божие. С благодарност споменаваме и духовниците и църковните служители, които дори в години на духовна пустиня съхраниха тази света обител, за да пребъде тя и днес. Благодарим и на всички съвременни спомоществователи и християни, които със своята жертвеност изграждат днешния ѝ духовен облик.

И тъй, нека този ден бъде светъл и благословен! Да ни дарува Господ мъдрост, трезва и жива памет за онези, които отстояваха вечните нравствени ценности, и вяра нелицемерна, с която да градим духовно идващите дни. Нему да бъде слава, чест и поклонение во веки веков. Амин. МАЙКА БЪЛГАРИЯ ДА ПРЕБЪДВА С БОЖИЯТА БЛАГОДАТ!

Слово, произнесено на 03 март 2026 г., в храм-паметника „Рождество Христово“