СЛОВО
За поста и милостинята от свети Йоан Златоуст
Из творения на св. Иоан Златоуст, том 4
Прекрасен е постът, прекрасно е и четенето на писанията; но то е прекрасно в случай, че след него следва дело, тъй като, ако ти четеш, а не изпълняваш, четенето ще ти бъде за осъждане и ще даде повод за наказание. Защото не слушателите на закона, се казва, са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани (Рим. 2: 13); и пак Христос казва: Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си (Иоан. 15:22). Блажен е говорещият в ушите на слушателите, особено когато те заплатят с лихва; а лихва е послушанието и изпълнението на Божиите заповеди, както казва Господ: а Аз, като дойдех, щях да си прибера Своето с лихва (Мат. 25:27). И така, какво, брате, си събрал с помощта на поста? Нали и земеделецът сее, за да пожъне, и търговецът извършва пътешествия в чужди краища, за да събере богатство, и кормчията преплава много морета, за да напълни кораба със стоки. Не ми казвай: „аз съм постил толкова много дни, не съм ял едно или друго, не съм пил вино, претърпял съм нечистотата”, но ми покажи станал ли си кротък, ако си бил гневлив, и човеколюбив, ако преди си бил жесток, защото, ако си упоен от гняв, защо изнуряваш плътта си? Ако в теб има завист и користолюбие, то каква е ползата от пиенето на вода? Сега търся не каква е трапезата, а станало ли е изменение на злия начин на мислене? Ако господарката, тоест душата, прелюбодейства, то защо бичуваш слугинята, тоест стомаха? Ако душата се притъпява, то защо изтощаващ тялото? Говоря това не за да ви обвинявам, а заради лекомислените. Ако бях видял ви, че летите високо, все пак бих пожелал да полетите още по – високо: такава е тиранията на любовта. И както сребролюбците колкото повече злато събират, толкова повече търсят, така ние още по-силно желаем вашия успех. И така, ако искаш да бъдеш приет от Бога, пости, брате, като ниневийците; те не били получили закон; това са онези, за които Павел казва: защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те без да имат закон, сами на себе са закон (Рим. 2:14). Затова не се хвали с празен пост – сам по себе си постът не възвежда на небето, ако няма за своя сестра милостинята, защото тя е съединена с него, и между тях има не само братски и тесни отношения, но милостинята дори служи за опора на поста. И откъде е известно това? Ангелът казал на Корнилий: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога (Деян. 10:4). Милостинята е крило на молитвата; ако не направиш криле на молитвата, тя няма да лети, а когато душата е окрилена, тя бързо се издига на небето. Докога ще има сребролюбие и желание за имущество? Всичко това, брате, си отива с настоящия живот. Но ти несъмнено ще ми кажеш: „Говори това на самия себе си”. И на самия себе си, брате, говоря, и на вас, защото увещанието се отнася за всички. Като слушам това и се изправям, аз получавам благодеяние от вас; и макар този, който говори, да е роб, аз приемам съвета, и макар и да съм свободен, с готовност го слушам. Не разликата между лицата, но ползата от съвета ме кара да приемам това, което се говори. И ако Моисей, толкова велик мъж, беседвал с Бога, не се погнусил от съветите на своя тъст, макар и да бил варварин, но дори ги приел, и Бог ги потвърдил (Изх. 18:23, 24), то колко повече ние? Не ти казвам: стани нуждаещ се, но — раздай излишъка на бедните, та твоят излишък да стане основа на спасението ти. Нима не виждате много бедни по пътищата? Защо те остават болни и голи? Един е много млад, а друг — стар; единият се опира на другия, и страданието им е голямо. И така, дай на своя събрат, за да имаш за длъжник Господа, за Когото е приятно да бъде длъжник и Който врътна капитала с лихва. Лихвата по отношение на външните дела е престъпление, а по отношение на Бога похвала. Ти не даваш на бедния? Обърни внимание на Този, Който проси чрез него, и се засрами от достойнството, присъщо на Приемащия: беднякът получава и Бог взема назаем. Размисли как твоят Господ е слязъл, за да те склони да не бъдеш жесток н безчовечен. Вие сте Ме видели гладен и не сте Ме нахранили жаден, и не сте Ме напоили странник, и не сте Ме приели, гол и не сте Ме облекли (Мат. 25:42, 43), и тъй нататък. И така, ти не даваш на гладния Христос? Ти и бедният заедно получавате от трапезата Неговото тяло, еднакво се причастявате от Неговата чаша. Той участва с теб във велики и страшни неща, а ти не му отделяш малките? Нима това, което Му даваш, е твое? Нали, макар и да си го получил от родителите и от предците, то принадлежи на Бога. Защо заравяш това в земята? Дай на бедния, и Господ ще ти го запази много надеждно. Нима не виждаш какво прави земеделецът? Често, нямайки семе поради бедността, той дава в залог дрехата си и получава това, което иска, и го поверява на земята? Макар и често да настъпва неблагоприятно време, и той да си тръгва, без да е пожънал нищо, земеделецът се доверява на земята, защото се надява. И така, нима това, което прави земята, не може да направи Господ? Подражавай на онази вдовица във Ветхия Завет, която имала шепа брашно в Делвата и малко елей в гърнето — тъй като с това тя нагостила пророка (З Царств. 17: 12); или на тази в Евангелието, която, като пуснала две лепти, надминала всички, защото дала цялото си имущество (Лук• 21:2, З). Но какво говориш? Аз съм беден и нямам пари. Нямаш две лепти? Макар и да нямаш, Бог търси изобилие от добри мисли. Затова Той казва: ако някой подаде чаша студена вода, няма да изгуби наградата си (Мат. 10:42). Погледни, че той казва: студена вода, а не гореща, та заради харченето на дърва да не се лишиш от наградата си. И колкото и злато да те накара за заплатиш царят, ти, повесен и измъчван с вериги за изтезания, даваш това, което той желае; макар и да си беден, той не обръща внимание на състоятелността на лицата, а на своята собствена изгода. А Бог не постъпва така, но изисква според силите на всеки.
Защо те са бедни? Не защото Бог не може да изпрати златен дъжд, но за да стане тяхната бедност облекчение на твоите прегрешения. Велик е човек и скъп мъж, който прави милост (Притч. 20:6 – слав.). Погледни колко велика е милостинята. Бог сравнява състрадателния човек със Самия Себе Си. И тъй, бъдете милосърдни, казва Той, както и вашият Отец небесен е милосърден (Лук. 6:36). Ако дойде смъртта, то съкровищата ще останат тук. А защо не ги изпратиш преди самия теб там, та в онзи ден бедните да се окажат ходатаи за теб там, където няма нито ритор, нито защитник? Ето, бедните показват своите дрехи и превръзки, и те изваждат от огъня. Слънцето, нагряващо леда, не го кара да се топи, така както милостинята, сблъсквайки се с множество грехове, ги унищожава. А за да разбереш висотата на милостинята, помисли: кое е свързано с по-големи трудове от девството? Нищо. Добродетелите са много: едни са големи, други — по-големи, трети — по-малки, но нищо не представлява по-голяма трудност от девството: то се бори с природата; в тази война няма примирие; това е сражение, в което никога няма мир, освен по Христовата милост. Девата стои, като събира огън против самата себе си, и не гори; девата, стоейки на въглени, не изгаря; намирайки се в пещ, не пламти, оросявана, както тримата отроци; борейки се с невидими сили, подражава на Михаил и съперничи с Гавриил. В рая имало девство — и то било погубено от змията. Затова в междинното време то не се явявало; а когато дошъл роденият от Дева Иисус Христос — Синът Божий, тогава отново се явило. Искаш ли да познаеш висотата на девството? Моисей разделил морето, изменил въздуха, низвел манна, но злословели против него заради жена му — етиопка, за това, че встъпил в брак с нея (Числ. 12:1). И Авраам, и Исаак, и Иаков, а също и Иосиф, макар и целомъдрен, след това встъпил в брак. Искаш ли да разбереш колко велико е девството? Христос, като дошъл, не го свързал с необходимост — като възвеличил останалите добродетели, заедно с тях не възвеличил тази, за да бъдеш увенчан в случай, че преуспяваш доброволно в нея. Подвизаващите се във въздържание и нищета се грижат преди всичко за нея. Защото има скопци родени майчина утроба; има и скопци, скопени от Човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно (Мат. 19:12), не като отсекли членовете си, но като отстранили от себе си необузданата похот. Който може възприе, нека възприеме (ст. 12). И апостолът, като изброил всички добродетели, познавайки дълбочината на тази, казва: За Девствениците нямам заповед от Господа (1 Кор. 7:25). Виждаш ли колко велико е девството? И въпреки това, то без милостинята не спасило никого; а милостините и без девство са спасили. Петте неразумни девици, нямащи елей, а само девство, не влезли в брачния чертог; те казват на мъдрите: Дайте ни от вашето масло (Мат. 25:8). Те справедливо са наречени неразумни, защото, като преуспели в по-трудното, не изпълнили това, което не изисквало труд — победили големия противник, и били победени от по-слабия. И когато дошъл Женихът, мъдрите девици влезли в брачния чертог; дошли и другите и започнали да чукат; и Той им казва: не ви познавам (ст. 12). Защо? Защото Ме видяхте гладен, и не Ми Дадохте да ям (ст. 42). Но да не бъде и ние да чуем такъв глас! А на преуспелите в милостинята казва: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вал от създание мира (ст. 34). Защо? Защото сте опазили девството? Съвсем не; а защото гладен бях, и Ми Дадохте да ял; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте (ст. 35, 36). А за да разбереш колко велика е милостинята, отново искам да ви припомня тази история. Имало десет девици: пет и пет неразумни; и се чул глас в полунощ. Станете, Женихът иде. В полунощ е възкресението, когато ангелите ще пробудят всички нас. Като станали, девиците приготвиха светилниците си (ст. 7). А светилник е девството, което с нетно чисто, пламенно, светло, Неразумните казват на мъдрите: Дайте ни от вашето масло. Мъдрите пък им казват: боим се да не би някак не стигне нам, и вам (ст. 8, 9) (те казали това не от завист, защото там каква нужда има от злато, когато няма нито богат, нито беден). но, по-добре идеите у продавачите и си купете (ст. 9). И кои са продавачите? Бедните; ти повече получаваш, отколкото даваш: ти му даваш земно, а получаваш небесно. И така, когато те отишли да купят, дошъл Женихът; и готовите влязоха в брачния чертог, и вратата се затвориха (ст. 10). А другите, като дошли, започнали да чукат, и Той им казва: не ви познавам (ст. 12). Виждаш ли, тъй като те нямали милостиня, погубили и труда на девството, и останали извън брачния чертог. И така, познали ползата от милостинята, да я извършваме, братя, за да влезем и ние в брачния чертог и да се насладим на вечните блага, по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, с Когото слава на Отца, и на Светия и Благия, и Животворящ Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
