Беседа VI – Из книгата „Избрани беседи върху Евангелието според Йоан“ на Свети Йоан Златоуст
Яви се човек, изпратен от Бог, па име Йоан.
След като в началото той ни говори за Бог Слово онова, което не можеше да чака, в последствие той достига и до вестителя на Словото, неговия съименник Йоан. А ти, като чуваш, че е бил пратен от Бога, смятай, че в думите казвани от него не е останало нищо човешко. Защото той не произнася свои думи, а всичко принадлежи на Този, Който го е пратил. Затова е наречен вестител, а добродетелта на вестителя е да не каже нищо от себе си. „Яви се” в случая не значи преминаване към битие, а самото пратеничество. Изразът „яви се изпратен от Бог” е равностоен на “бе изпратен от Бог”. И тъй, защо казват, че изразът „в образ на Бог” (Фил. 2:6) не е изречен за липсата на разлика спрямо Отца, поради липсата на определителен член? Виж, че и тук никъде не е поставен определителен член. Нима не е казан за Отца? Какво ще отвърнем на Пророка, който предава думите: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе” (Марк. 1:2; срв. Мал. 3:1)? Думите „моя” и „ти“ показват две лица. „Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината” (Иоан. 1:7). Какво означава това? Може би ще каже някой: Роб свидетелства за господаря? След като видиш че робът не само свидетелства за Него, но и че Господарят отива при Йоан и той Го кръщава редом с юдеите, не ще ли се смаеш още повече и няма ли да изпаднеш в недоумение? Но не бива човек да се обърква, нито да се смущава, а трябва да бъде поразен от неизречимата благост. А ако някой още се слисва и се смущава, Той ще каже и на него това, което е казал на Йоан: „Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда” (Мат. 3:15). Ако още повече си объркан, Той отново ще каже това, което е казал на юдеите и на него: „Но Аз не от човек приемам свидетелство” (Иоан. 5:34). Защо Бог е изпратил Йоан, ако той не се нуждае от това свидетелство? Не защото Той се нуждае от свидетелство (тъй като това е крайно хулителство). Но все пак защо? Самият Йоан ни учи за това с думите: „Та всички да повярват чрез него” (Иоан. 1:7). А и самият Христос, след като казва: „Но Аз не от човек приемам свидетелство” (вж. Иоан. 5:34), за да не се стори на безумните, че противоречи на себе Си, като ту казва: „Има друг, който свидетелства за Мене; и зная, че е истинско свидетелството” (Иоан. 5:32), (тъй като с това сочи Йоан), ту: „Не от човек приемам свидетелство за Мене”, Той веднага прибавя разрешението на този въпрос с думите: „Ала казвам това, за да се спасите вие” (Иоан. 5:34), имайки предвид: „Затова не се нуждая от човек, който да свидетелства за Мене защото съм Бог, и роден Син Божи и съм от онази несмесена и блажена същност. Дори и никой да не иска да свидетелства, поради това в нищо не е станала по-малка природата Ми. Тъй като се грижа за спасението на мнозинството хора, затова слязох толкова ниско, че да поверя свидетелството за мен на човек.” Поради невъзвисеността и слабостта на юдеите, по този начин вярата в Него може да бъде по-леснопостижима и по-леко
достъпна. Така, както се облече в плът, за да не погинат всички след като срещнат в лице чистата Му божественост, по същия начин изпрати и човек за вестител, за да може по-лесно да
идват при Него тези, които слушаха тогава, като слушат сроден за тях глас. Затова, че съвсем не се нуждаеше от свидетелство на Йоан, бе достатъчно само да се покаже такъв, какъвто в голата си същност, и да изуми всички. Но Той не стори това поради причината, която побързах да изрека — защото щеше да унищожи всички, тъй като никой не може да понесе онзи неустоим пристъп на светлина. Затова, както казах преди, Той се облече в плът и поръча свидетелството на един от тези, които са роби като нас, защото Той извърши всичко за спасението на хората, грижейки се не само за собственото Си достойнство, но и за лесното възприемане и ползата на тези, които слушат. Това именно внушава и самият Той с думите: „Казвам това, за да се спасите вие.” И евангелистът след думите „да свидетелства за светлината” (Иоан. 1:8), изричайки същото, което и Господ, е добавил: „Та всички да повярват чрез него” (Иоан. 1:7), има предвид следното: „Недей да смяташ, че Йоан Кръстител е дошъл да свидетелства, за да придаде на Господа достоверност. Не затова е дошъл, а за да повярват чрез него тези, които са му сродни.” И от следващите му думи е ясно, че казва това в усърдието си Предварително да премахне това подозрение, прибавяйки: „Не той беше светлината.” Ако обаче не е повторил тези думи, противопоставяйки се на това неправилно подразбиране, то той просто е отклонил речта си и това е по-скоро тавтология, отколкото яснота в учението му. Защо, след като е казал, че Йоан е бил пратен „да свидетелства за светлината”, прибавя: „Не той беше светлината”? Нито без връзка, нито напразно, а тъй като при нас в повечето случаи -изглежда, че свидетелят превъзхожда този, за когото свидетелства, и обикновено изглежда заслужава повече доверие, то за да не подразбере някой това и що се отнася до Йоан, той още от самото начало премахва това порочно подозрение и след като го изтръгва из корен, ни показва кой е този свидетел, кой е Онзи, за когото се свидетелства, и колко е голяма разликата между единия и другия. И след като стори това и показа Неговото несравнимо превъзходство, той вече без опасения се заема с останалата част от учението си и ако някаква безсмислица с била вкоренена в разсъдъка на неразумните, той старателно я премахва и по този начин вече влага останалото учение с лекота и безпрепятствено у всички Нека се помолим заедно с откровението на тези мисли и заедно с правилността на ученията вече да имаме и неопетнен живот, и безупречно държане. Защото от ученията няма никаква полза, ако липсват добри дела. Така е, понеже дори да имаме Цялата вяра и пълното разбиране на Писанията, но щом сме празни и голи откъм уредбата на живота ни, нищо не пречи да бъдем хвърлени в огъня на геената и до безкрайност да бъдем изгаряни от неугасимия пламък. както тези, които са вършили добро, ще въз кръснат за вечен живот, така и тези, които са дръзнали обратното, ще възкръснат за вечно и безкрайно наказание. Затова нека покажем всяческо усърдие, така че печалбата, която получава ме от правата вяра, да не бъде унищожена от злината на делата ни, и след като тук си спечелим добро име, да видим Христос без страх. Нищо никога не би могло да се равнява на това блаженс тво. Дано всички, след като постигнат това, което бе казано, да вършат всичко за прослава на Бога, Комуто заедно с Единородния Му Син и Светия Дух да бъде слава във вечни векове. Амин.
Снимка: http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Zlatoust/besedi.htm
